15 мая 2012 г., 13:06

По-високо от тъгата 

  Поэзия » Другая
971 0 14

Смалих се от тъга. Сега небето си не виждам.
Приличам на премръзнало врабче през януари,
приличам на река, която в пустото приижда,
защото няма мост и бряг, които да погали.

Смалих се от тъга. Осиротях – платно без вятър,
самотна буря, нецелунала дори и капчица море,
прашинка в центъра на водовъртеж от необятност,
корен без дърво, дърво без цвят и цвят без плодове.

Смалих се от тъга. И с всеки дъх се губя без остатък.
Кръвта ми свечерява бавно – притихнала и непозната.
Да знам, че твоя ще съм миг, като въздишка кратък,
ми стига, с една мечта да бъда по-високо от тъгата.

© Даниела Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно! Честит празник!
  • Много ми хареса!Поздравления, Дани!
  • Толкова образно!
  • "...с една мечта по-високо от тъгата..."
    Невероятна поанта!
    Цялото стихотворение ме плени!
  • Всички сме малки.Всеки си знае
    колко високо е летвата минус.
    Но известно: Траеш, не траеш
    все един ден ще пораснеш до близо...

    Аплодисменти! Замислящо откровение!
  • С една мечта...
    !!!
  • Благодаря ви за хубавите думи!
  • тъга
    дъх притаих
    небе
    акостирах
    чужд бряг
    смалих се
    капчица приути ме...

  • Както винаги - стойностен стих!!!
    Дани*
  • Хубав стих, Даниела.
    "Кръвта ми свечерява бавно – притихнала и непозната."
    А този израз ми хареса много.
  • Великолепен стих, Даниела.
    Замислих се, колко малък трябва да съм...
    Голяма си!
  • Само който познава дълбоко тъгата,може да я излее така-виртуозно!Моята съм я заклещила така дълбоко навътре и не ще да излиза,но като прочетох за твоята и моята може да се отприщи!Благодаря ти!
  • Много хубаво!
    Дългите редове не дотежават, а се леят.
  • ... брегът, на който акостират чужди кораби... проекция по небето... чисто от съмнения...
    Тъжностишията ти завладяват...
Предложения
: ??:??