ПО ВЪЖЕНИТЕ СТЪЛБИ НА ДЪЖДА
Щом някой ден зад голите бърда
се срина подир слънцето оттатък,
по въжените стълби на дъжда
понякога ще слизам на Земята,
какво по-лесно има от това? –
и ако вие в миг до мен се спрете,
ще бъда вятър в есенна трева
или пчела в чашле на росно цвете,
ще съм щурчето в падналия мрак,
натегнало си дрезгавата струна,
или павур на варненския бряг, ...