По залез, небето е посипано с рубини,
слънцето в очите ти е спряло.
И лятото е с дъх на сладко от смокини,
а устните ти, аромата им събрало.
В безкрайната им топлина се губя,
по прашните пътеки на свършващия ден.
Щом лято е и в залез мога да се влюбя,
когато силното ти рамо е до мен.
По залез, светът притихнал е смирен,
нощта очаква тихо да погали.
Ръцете ти, прегръщат с тих рефрен
от залеза рубинен, ласките събрали. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up