Скитницa
296 7957
27.07.2021 г., 18:59 ч.  

По залез 

  Поезия » Любовна, Пейзажна
497 5 8

По залез, небето е посипано с рубини,   

слънцето в очите ти е спряло.  

И лятото е с дъх на сладко от смокини, 

а устните ти, аромата им събрало.

В безкрайната им топлина се губя,

по прашните пътеки на свършващия ден.

Щом лято е и в залез мога да се влюбя,

когато силното ти рамо е до мен.

По залез, светът притихнал е смирен,

нощта очаква тихо да погали.

Ръцете ти, прегръщат с тих рефрен

от залеза рубинен, ласките събрали.

А полъха на вятъра в косите ми се губи,

пръстите ти в тях танцуват с него.

Луната е усмихната, на залеза се чуди,

с любов ни гледа от небето звездно.

Дали смирени ще дочакаме зората,

сред песни на щурци в ръжта?

Сега сме тук. Нежно ми държиш ръката.

По залез, в рубинения миг на любовта.   

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Деа, Вал, радвам се да ви видя! Благодаря ви! 🌞
  • Прекрасно и нежно❣
  • Залез, обич и нежност! Прекрасно е, Скити!
  • Сенилга, Блу, благодаря ви, за милите думи!
    Леле, каква магия от залези, придружена с прекрасна мелодия! Благодаря ти, Миро! Благодаря!
    Благодаря, Руми!
  • Много обич и нежност има тук, за какъв грях говориш! Поздравления
  • https://www.youtube.com/watch?v=WCzQa-NxmC4
  • Скити, всичките ти стихове са изпълнени с нежност, топлина и обич. Поздрав!
  • Жрическое! Очень чувственно и ярко!
Предложения
: ??:??