Aug 19, 2011, 11:30 AM

По залез 

  Poetry » Other
611 0 6
Последните лъчи на Слънцето се стичат
по хълбока разголен на Деня.
С престорено усърдие Цветята се събличат
и бързат да се потопят в Съня.
Небето търси свойто кръгло огледало,
приглажда тъмносините коси,
от плам и нежна страст поруменяло,
за среща със Нощта пак се гласи...
Размахващи ветрИла в рокли бални,
Звездите се редят по две, по две,
високомерни и красиво - нереални,
Луната чакат да ги поведе....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Random works
: ??:??