19 авг. 2011 г., 11:30
Последните лъчи на Слънцето се стичат
по хълбока разголен на Деня.
С престорено усърдие Цветята се събличат
и бързат да се потопят в Съня.
Небето търси свойто кръгло огледало,
приглажда тъмносините коси,
от плам и нежна страст поруменяло,
за среща със Нощта пак се гласи...
Размахващи ветрИла в рокли бални,
Звездите се редят по две, по две,
високомерни и красиво - нереални,
Луната чакат да ги поведе....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация