Nov 12, 2015, 9:18 PM
Побеляла красота
Отдавна зимните сезони
оставяха по малко сняг
и по неписани закони
белееше и моят бряг.
Снегът се трупаше над мене
и губех черните коси.
Разбрах тъгата ми, че стене,
но и че ще ме възкреси.
След всяка следваща година
сред побелелите коси,
аз виждам снежната лавина
главата как ми разкраси...
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
През опита към чистотата
-
Чудесно стихотворение, Никола! Малката топчица сняг, търкулвайки се надолу по склона, след време ражда лавина. "Снежната лавина" на побелелите коси. Удачна и въздействаща образност! Поздравление за написаното!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
потвърждавам, че и снежната лавина е красива!Благодаря за вниманието!
Поздрави от мен и хубава събота!!