12 nov 2015, 21:18

Побеляла красота 

  Poesía » Filosófica
415 0 3
Отдавна зимните сезони
оставяха по малко сняг
и по неписани закони
белееше и моят бряг.
Снегът се трупаше над мене
и губех черните коси.
Разбрах тъгата ми, че стене,
но и че ще ме възкреси.
След всяка следваща година
сред побелелите коси,
аз виждам снежната лавина
главата как ми разкраси...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??