бялатишина
136 124
Sep 4, 2018, 9:01 AM

Почти 

  Poetry » Love
566 3 3

Това, дето мене ме будеше
със котешки нокти в корема, 
а в мислите - с дивите бурени
на тъмни вини и съмнения... 

 

Това, що кръвта ми подпали
със огън от болка и сладост, 
горчеше на ситни кристали 
и пареше в пресните рани...

 

Това, през морета и хълмове, 
което все тъй се завръщаше, 
със сляпата вяра във бъдното, 
след всяко прибързано тръгване. 

 

Това, необятното, бялото, 
фонтан от безброй светлини. 
Небесната тежест на цялото... 

 

За тебе то беше "почти".

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??