бялатишина
136 124
4 sept 2018, 9:01

Почти 

  Poesía » De amor
565 3 3

Това, дето мене ме будеше
със котешки нокти в корема, 
а в мислите - с дивите бурени
на тъмни вини и съмнения... 

 

Това, що кръвта ми подпали
със огън от болка и сладост, 
горчеше на ситни кристали 
и пареше в пресните рани...

 

Това, през морета и хълмове, 
което все тъй се завръщаше, 
със сляпата вяра във бъдното, 
след всяко прибързано тръгване. 

 

Това, необятното, бялото, 
фонтан от безброй светлини. 
Небесната тежест на цялото... 

 

За тебе то беше "почти".

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??