Някъде там, между черно и бяло,
там до върха заснежен,
бе захвърлено някакво тяло,
а до него лист, написан небрежен:
„Не заравяй, недей!
Не си прави труда!
Чудовище беше, гаден злодей!
Остави го на вятъра и на студа!“
И ти продължаваш, вървиш ли вървиш,
все нагоре поглеждаш, катериш...
Понякога спираш, почиваш и спиш,
но целта е далече,а ти вървиш ли вървиш... ...