Почти до върха
Някъде там, между черно и бяло,
там до върха заснежен,
бе захвърлено някакво тяло,
а до него лист, написан небрежен:
„Не заравяй, недей!
Не си прави труда!
Чудовище беше, гаден злодей!
Остави го на вятъра и на студа!“
И ти продължаваш, вървиш ли вървиш,
все нагоре поглеждаш, катериш...
Понякога спираш, почиваш и спиш,
но целта е далече,а ти вървиш ли вървиш...
Теренът е труден,
хлъзгав и каменист,
но ти си възбуден,
упорит алпинист!
Боговете са чули, молитва една!
Някой страда и жали
за погубена самотна душа.
Вятър вее, никой не гали!
И в мъглата накрая,
грешна крачка встрани...
Падаш бавно в безкрая...
...
А до теб бележка лежи:
„Не заравяй, недей!
Не си прави труда...“
© SMooth Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Разтърсващо!
-
Благодаря ви! Извинявам се за късното включване, поради някаква причина съм изпуснала коментарите!
-
Философски издържан ,поучителен стих.Не трябва да забравяме че съдбата не избира а играе на лотария.
-
Всеки заслужава да бъде изпратен, някак...
-
Всеки има право на шанс, но не всеки му ги дава, а колкото до живота... май ние самите си го правим труден и каменист. Благодаря Ви момичета, че бяхте тук
-
И ако животът е терен" труден,
хлъзгав и каменист",
то всеки да бъде "упорит алпинист".
Поздравления за мъдрото стихотворение! -
Благодаря Ви Понякога трябва да сме просто хора!
-
Зад думите ти има още думи... много мъдър стих, много ми хареса...
-
Хубаво...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря и на двама Ви!