Sovi4ka (Христина)
53 155
Jun 25, 2015, 5:49 PM

Почти осъзнато 

  Poetry » Other
487 0 2

Понеже се връщам от никъде

пътят е без указания.

Нажежено до бяло светят

оправдания.

От камъните на шията

дооформих камината.

Приютена съм вече

не вграждам сянка,

горя със борината.

Със онази съчка, която

извадих с кръв от очите си.

И после не внезапно,

почти осъзнато

станах и пролет и есен и лято и зима.

Понеже се връщам от никъде

си шепна

Благодаря че ме има...

© Христина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??