Почти осъзнато

25.06.2015 г., 17:49 ч.

Поезия » Друга

601 0 2

Понеже се връщам от никъде
пътят е без указания.
Нажежено до бяло светят
оправдания.
От камъните на шията
дооформих камината.
Приютена съм вече
не вграждам сянка,
горя със борината.
Със онази съчка, която
извадих с кръв от очите си.
И после не внезапно, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Почти осъзнато

Искате да прочетете повече?

Предложения