Почти приказка
Когато припадне небето до черно
и само кравайче остане луната,
ще сгъна деня. И ще седна, наверно
на стълбите, точно отпред пред вратата.
А ти ще отвориш учуден и слисан.
Почти Пепеляшка съм. Как ти се струва?
Когато удари дванайсет да видим
кристална пантофка дали ще изгубя.
Не ни трябва никаква тиква-каляска,
ни фея за рокля атлазено мека.
Звездите две думи над нас ще надраскат
потайни. И те да ни станат пътека.
Ще бъда момиче от вар. И принцеса.
И вещища. Майка. Горчилка и сладост.
Бъди и ти всеки... Дано ни хареса
животът, оплел ни за зло и за радост.
Така било писано - някога, някъде,
да бъдем един за друг с тебе орисани.
Светът е голям и ни дебнат от всякъде
небивали приказки, още неписани.
И вечер, щом седна отпред пред вратата
с усмивка на зряла жена и момиче,
ела до мен тихо. С букет от дъгата
и с нежна прегръдка...
И ме обичай!
© Деа All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви, приятели! Звездно и вълшебно да ви е!💖
-
Всъщност, смисълът на живота е: "нежна прегръдка" и обич, които водят към Щастието! Поздравления!
-
Разкош!
-
Много нежна приказка, дано не свършва никога.
-
Прегръдка, Иренче!🌹
-
Тихо и приказно ми стана. Хубаво е при теб
-
Почти, Георги...Ако е само приказка, може да ни омръзне
-
Почти приказка...
-
Благодаря на всички!🌹 Приказно да ви е!🌹
-
Страхотно е!
-
Хм...
Някои хора нямат търпение да излязат от магията на приказките и да покажат колко са пораснали и колко сериозен и с подобаваща тежест е техния живот.
Чудно ми е как живеят само в едно измерение 🤔
Супер си!😍 -
Прекрасно еее ❤️
-
И на мен ми стана почти приказно като прочетох Зов за обич!
-
Харесах сливането на приказното с поетичното.
Поздравявам те.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
