26 abr 2020, 0:24

Почти приказка 

  Poesía
472 6 14

Когато припадне небето до черно
и само кравайче остане луната,
ще сгъна деня. И ще седна, наверно
на стълбите, точно отпред пред вратата.

 

А ти ще отвориш учуден и слисан.
Почти Пепеляшка съм. Как ти се струва?
Когато удари дванайсет да видим
кристална пантофка дали ще изгубя.

 

Не ни трябва никаква тиква-каляска,
ни фея за рокля атлазено мека.
Звездите две думи над нас ще надраскат 
потайни. И те да ни станат пътека.

 

Ще бъда момиче от вар. И принцеса.
И вещища. Майка. Горчилка и сладост.
Бъди и ти всеки... Дано ни хареса
животът, оплел ни за зло и за радост.

 

Така било писано - някога, някъде,
да бъдем един за друг с тебе орисани.
Светът е голям и ни дебнат от всякъде
небивали приказки, още неписани.

 

И вечер, щом седна отпред пред вратата
с усмивка на зряла жена и момиче,
ела до мен тихо. С букет от дъгата 
и с нежна прегръдка...
                                           И ме обичай!


 

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, приятели! Звездно и вълшебно да ви е!💖
  • Всъщност, смисълът на живота е: "нежна прегръдка" и обич, които водят към Щастието! Поздравления!
  • Разкош!
  • Много нежна приказка, дано не свършва никога.
  • Прегръдка, Иренче!🌹
  • Тихо и приказно ми стана. Хубаво е при теб
  • Почти, Георги...Ако е само приказка, може да ни омръзне
  • Почти приказка...
  • Благодаря на всички!🌹 Приказно да ви е!🌹
  • Страхотно е!
  • Хм...
    Някои хора нямат търпение да излязат от магията на приказките и да покажат колко са пораснали и колко сериозен и с подобаваща тежест е техния живот.
    Чудно ми е как живеят само в едно измерение 🤔
    Супер си!😍
  • Прекрасно еее ❤️
  • И на мен ми стана почти приказно като прочетох Зов за обич!
  • Харесах сливането на приказното с поетичното.
    Поздравявам те.
Propuestas
: ??:??