Jun 6, 2008, 2:11 PM

Под автограф 

  Poetry » Phylosophy
1657 0 26
От мрака се подаде самотата,
измачкана до черно - изветряла!
След нея се промъкна и луната -
по-чезнеща и някак остаряла.
От ниската й сянка се надвеси
поредната изгубена надежда.
Погледна сляпо... после се обеси
в статута си на бившата одежда!
А смисълът така и не намери
обраното движение - назад.
От устните на порива отмери
една усмивка с кървав автограф. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Янев All rights reserved.

Random works
: ??:??