От мрака се подаде самотата,
измачкана до черно - изветряла!
След нея се промъкна и луната -
по-чезнеща и някак остаряла.
От ниската й сянка се надвеси
поредната изгубена надежда.
Погледна сляпо... после се обеси
в статута си на бившата одежда!
А смисълът така и не намери
обраното движение - назад.
От устните на порива отмери
една усмивка с кървав автограф. ...