Oct 24, 2015, 1:45 PM

Под дъжда 

  Poetry » Phylosophy
254 0 0

Под дъжда

 

Светът притихнал е, навън вали!
Вали над стари и над млади.
Вали над ниви, борове, души,
над чувства живи, чувства нями.


И ти си като чисто нов!.. Дали
след многото житейски листопади
сега поглъщаш въздух без мъгли
напук на всички светски драми.

 

Градът притихнал е, навън вали.
Внезапен гръм и капките изгарят!
Стоиш далеч от сенки и стрехи,
а в зениците - светкавици догарят.

 

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??