Под дъжда

24 oct 2015, 13:45

Poesía » Filosófica

251 0 0

Под дъжда

Светът притихнал е, навън вали!
Вали над стари и над млади.
Вали над ниви, борове, души,
над чувства живи, чувства нями.

И ти си като чисто нов!.. Дали
след многото житейски листопади
сега поглъщаш въздух без мъгли
напук на всички светски драми.

Градът притихнал е, навън вали.
Внезапен гръм и капките изгарят!
Стоиш далеч от сенки и стрехи,
а в зениците - светкавици догарят.