Под дъжда
Светът притихнал е, навън вали!
Вали над стари и над млади.
Вали над ниви, борове, души,
над чувства живи, чувства нями.
И ти си като чисто нов!.. Дали
след многото житейски листопади
сега поглъщаш въздух без мъгли
напук на всички светски драми.
Градът притихнал е, навън вали.
Внезапен гръм и капките изгарят!
Стоиш далеч от сенки и стрехи, ...