Под дъжда

Mar 17, 2008, 7:43 PM

Poetry » Humour

1416 0 5

Стоя под дъжда и те чакам.
Премръзнала, мокра. Сама.
Усещам влагата навсякъде из себе си.
Струва ми се, че стоя така от часове, години, векове...
Но не помръдвам.
Сякаш нещо ме накара да остана...
Ала беше тъй отдавна, че не помня какво...

Стоя под дъжда и те чакам.
Плаха. Изморена.
Чувствам всяка изминала секунда като въглен по кожата си.
Но пороят гаси искрата. И не чувствам вече нищо.

Стоя под дъжда и те чакам.
Не знам дали да се засмея или да заплача.
Всичко е без смисъл...
Сълзи пълнят очите ми,
        но и див смях напира...
Как да сложа край на това абсурдно чакане?!...
        А как мечтаехме да бъдем заедно...
        Да вървим по пътя си...
        Да ме пазиш от дъжда, а аз да се гуша доволно в теб...
А какво стана сега?!...

Стоя под дъжда и те чакам...
                                                                                  (из "Ода за автобуса")

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

tanq_mezeva (Таня Мезева)

2008-03-17T22:00:34+02:00

ДА МОЖЕШ ДА ЧАКАШ, ДА УМЕЕШ ДА ЧАКАШ!
МОГАТ ГО САМО ИЗБРАНИТЕ!
ПОЗДРАВ, еЛИ!
Nando (Георги Зафиров)

2008-03-17T21:28:31+02:00

Много силно и тъжно!
Искренни поздрави!
didida (Кера Господинова)

2008-03-17T20:44:58+02:00

Проникващо, пронизващо, силно! Но никак хумористично.
petinka67 (Петя Кръстева)

2008-03-17T20:31:22+02:00

Хихик*!
Усмивка за финала!
natiii (Наташа Басарова)

2008-03-17T19:58:47+02:00

Браво!Поздрав,Ели!