Нереално е времето,
но реално пълзи
и реално отнема те.
Аз и ти сме сълзи
във окото на вятъра,
който с призрачен плач
като листи размята ни
в посивелия здрач
под дъжда на прибоя...
Невъзможно далече
е ръката ти в моята.
Ти отиваш си вече, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up