May 7, 2008, 9:52 AM

Под дъжда на прибоя 

  Poetry » Love
744 0 19
Нереално е времето,
но реално пълзи
и реално отнема те.
Аз и ти сме сълзи
във окото на вятъра,
който с призрачен плач
като листи размята ни
в посивелия здрач
под дъжда на прибоя...
Невъзможно далече
е ръката ти в моята.
Ти отиваш си вече, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Random works
: ??:??