7 may 2008, 9:52

Под дъжда на прибоя 

  Poesía » De amor
746 0 19
Нереално е времето,
но реално пълзи
и реално отнема те.
Аз и ти сме сълзи
във окото на вятъра,
който с призрачен плач
като листи размята ни
в посивелия здрач
под дъжда на прибоя...
Невъзможно далече
е ръката ти в моята.
Ти отиваш си вече, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??