Под одеялото

Dec 23, 2016, 11:51 AM

Poetry

714 0 3

Снощи си спомних Созопол
и как ме намери на плажа

как ме погледна и небето заплака
как бягахме по паважа

за скалите в дълбокото също си спомних
и как ми докосна ръката

как в нас гореше невинност
и как морето гонеше ни краката

за порязаното стъпало на мидичка бяла
за черните облаци
за чужда раздяла

как забравих за всичко различно от тебе
което там бях видяла

запазвам си спомена
усмихвам се вяло
а ти лягаш до мен
и ме целуваш под бялото одеяло

Please sign in with your account so you can comment and vote.

rocker (Велин)

2017-01-10T21:48:38+02:00

Съзрях носталгична признателност. Или романтична?! Но пък хубава.
Веси_Еси (Еси)

2016-12-23T17:53:56+02:00

Нежно и красиво!
Katriona (Кети Рашева)

2016-12-23T12:42:05+02:00

Толкова се радвам на точно такива стихове - нежни, изпълнени с любов и топлинка!