Под одеялото

23 dic 2016, 11:51

Poesía

716 0 3

Снощи си спомних Созопол
и как ме намери на плажа

как ме погледна и небето заплака
как бягахме по паважа

за скалите в дълбокото също си спомних
и как ми докосна ръката

как в нас гореше невинност
и как морето гонеше ни краката

за порязаното стъпало на мидичка бяла
за черните облаци
за чужда раздяла

как забравих за всичко различно от тебе
което там бях видяла

запазвам си спомена
усмихвам се вяло
а ти лягаш до мен
и ме целуваш под бялото одеяло

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

rocker (Велин)

2017-01-10T21:48:38+02:00

Съзрях носталгична признателност. Или романтична?! Но пък хубава.
Веси_Еси (Еси)

2016-12-23T17:53:56+02:00

Нежно и красиво!
Katriona (Кети Рашева)

2016-12-23T12:42:05+02:00

Толкова се радвам на точно такива стихове - нежни, изпълнени с любов и топлинка!