Под стряхата на любовта

Nov 13, 2006, 7:02 PM

Poetry

1009 0 6

Омаяна, до теб притихнала лежа
и сгушвам се във думите изречени,
погалена от топлината на гласа.
И от очите ти отново съм обречена.

В светулчената нощ с безброй звезди
ръцете в пеперуди се превръщат.
В целувки палещи и устните горят,
телата с нежна обич се обгръщат.

Въздишките - тела от страстен стон
да притеснят опитват даже и звездите.
Червената луна се скри зад онзи склон,
а там шумят от обичта дори елите.

Притихва вятърът - омайникът стихиен
под стряхата на този дом на любовта,
където с тебе двама сме се скрили
сами и влюбени да срещнем есента.

Please sign in with your account so you can comment and vote.