petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
13 нояб. 2006 г., 19:02

Под стряхата на любовта 

  Поэзия
1011 0 6

Омаяна, до теб притихнала лежа
и сгушвам се във думите изречени,
погалена от топлината на гласа.
И от очите ти отново съм обречена.


В светулчената нощ с безброй звезди
ръцете в пеперуди се превръщат.
В целувки палещи и  устните горят,
телата с нежна обич се обгръщат.


Въздишките - тела от страстен стон
да притеснят опитват даже и звездите.
Червената луна се скри зад онзи склон,
а там шумят от обичта дори елите.


Притихва вятърът - омайникът стихиен
под стряхата на този дом на любовта,
където с тебе двама сме се скрили
сами и влюбени да срещнем есента.

© Петя Кръстева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??