Подадох хляб, а ти змия ми даде,
тя пропълзя, да ме ухапе,
усетих погледа и гладен
как дъжд отровен в мене капе.
За нас ми стана болно, съжалих ни.
Защо ги храним тези змии,
които пъплят из душите,
от раните ни болка пият,
порастват и броят ни дните.
Подадох хляб, а ти змия ми даде,
но змии няма да отглеждам,
потапям хляб във всички рани ...