14 jun 2021, 14:29  

Причастие 

  Poesía
543 4 7

Подадох хляб, а ти змия ми даде,
тя пропълзя, да ме ухапе,
усетих погледа и гладен
как дъжд отровен в мене капе.
За нас ми стана болно, съжалих ни.
Защо ги храним тези змии,
които пъплят из душите,
от раните ни болка пият,
порастват и броят ни дните.

 

Подадох хляб, а ти змия ми даде,
но змии няма да отглеждам,
потапям хляб във всички рани
и върху тях Любов изцеждам!

 

 

 

причастие -  Господна вечеря

© любимка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??