Jun 27, 2017, 8:21 PM

Подай ръка... Да бъдем Светлина 

  Poetry » Strict forms
1400 1 2

Когато алчността не се насища,

отваря с трясък портите на ада.

Тълпа от демони безспир приижда,

захапвайки душите без пощада.

 

Отвсякъде безумие зазижда

съдбите ни и разумът в блокада

безсилен е. Светът нима не вижда

как факелът на свободата пада.

 

И огънят свещен се разпилява

на хиляди парченца, но все пак

неугасим и в теб, и в мен остава,

 

и вяра ни е в непрогледен мрак.

Сред слепота невежа и злина,

подай ръка... Да бъдем Светлина.

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??