Подай ръка... Да бъдем Светлина

27 jun 2017, 20:21

Poesía » Formas graves

1401 1 2

Когато алчността не се насища,

отваря с трясък портите на ада.

Тълпа от демони безспир приижда,

захапвайки душите без пощада.

Отвсякъде безумие зазижда

съдбите ни и разумът в блокада

безсилен е. Светът нима не вижда

как факелът на свободата пада.

И огънят свещен се разпилява

на хиляди парченца, но все пак

неугасим и в теб, и в мен остава,

и вяра ни е в непрогледен мрак.

Сред слепота невежа и злина,

подай ръка... Да бъдем Светлина.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-06-28T06:27:05+03:00

Подавам! Да бъдем Светлина!
anabel7 (Албена Димитрова)

2017-06-27T21:19:32+03:00

Поздравления, Асенчо, за стойностните стихове!