Mar 18, 2021, 5:52 PM

Подарявам души 

  Poetry » Phylosophy, Other
810 5 4

„Продавам души“ - кънти от площада.

„Продавам ги евтино, идвайте всички!“...

Поспря се Човекът, замисли се малко -

дали му е нужна след толкоз години.

 

Не бе си купувал душа – чисто нова,

за съвест бе плащал на няколко пъти...

И спеше спокоен със сънища прости

за скрито имане със много алтъни.

 

А днес на площада един чуждоземец

продаваше нещо, напълно излишно

и само зяпачи наоколо чакат -

кой първи ще купи, на кой ще му стиска?

 

Какво ще я прави, за нищо не става -

на нивата плуга не може да води?

И как ще я учи на зло да прощава,

и колко жълтици на месец ще носи?

 

Дали ще умее без свян да се моли,

дали ще преглътне честта си ценена?

Кое ще е скъпо – човешката болка,

или гарантирана топла вечеря?

 

„Подарявам души“ - слабо шепне площадът,

вече няма зяпачи, започва да мръква.

„За какво ми е, място няма в мазата,

по-добре да си купя за виното бъчва“...

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Произведението е включено в:
  1306  11 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря на всички ви!
  • Прекрасен стих!
  • Даааа, продаваш, подаряваш... Дали наистина светът стана толкова бездушен...?
    Благодаря ти, за поезията!
  • Прав си, Валентин, аз затова не искам да плащам ел. енергията, защото никога не съм я виждала.
Random works
: ??:??