Подарявам души
„Продавам души“ - кънти от площада.
„Продавам ги евтино, идвайте всички!“...
Поспря се Човекът, замисли се малко -
дали му е нужна след толкоз години.
Не бе си купувал душа – чисто нова,
за съвест бе плащал на няколко пъти...
И спеше спокоен със сънища прости
за скрито имане със много алтъни.
А днес на площада един чуждоземец
продаваше нещо, напълно излишно
и само зяпачи наоколо чакат -
кой първи ще купи, на кой ще му стиска?
Какво ще я прави, за нищо не става -
на нивата плуга не може да води?
И как ще я учи на зло да прощава,
и колко жълтици на месец ще носи?
Дали ще умее без свян да се моли,
дали ще преглътне честта си ценена?
Кое ще е скъпо – човешката болка,
или гарантирана топла вечеря?
„Подарявам души“ - слабо шепне площадът,
вече няма зяпачи, започва да мръква.
„За какво ми е, място няма в мазата,
по-добре да си купя за виното бъчва“...
© Геновева Симеонова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря на всички ви!
-
Прекрасен стих!
-
Даааа, продаваш, подаряваш... Дали наистина светът стана толкова бездушен...?
Благодаря ти, за поезията! -
Прав си, Валентин, аз затова не искам да плащам ел. енергията, защото никога не съм я виждала.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
