ПОДАРЯВАМ ВИ СВОИТЕ РИМИ
Преди да литнат над света в пространствата необозрими,
не ги подстригвам на черта! – разчорлените свои рими.
Оставям си ги – рой деца, тъй непокорни! – непослушни,
да се търкалят – слънчица! – додето вятър ми ги шушне,
люлея си ги – на хамак, в най-светлите ми мисли плетен,
и нявга, легна ли по мрак, ми казват: – Много спиш, Поете!
Орляк светулчици по здрач, се рейват – тихички и дребни,
докарват ме до вик, до плач! – в животеца ми на безхлебник.
Тъй с тях живеем всеки ден – ръбати бисерчета в мида.
Да са ви спомен благ от мен, когато нявга си отида!
25 юний 2024 г. ...