ПОДАРЯВАМ ВИ СВОИТЕ РИМИ
Преди да литнат над света в пространствата необозрими,
не ги подстригвам на черта! – разчорлените свои рими.
Оставям си ги – рой деца, тъй непокорни! – непослушни,
да се търкалят – слънчица! – додето вятър ми ги шушне,
люлея си ги – на хамак, в най-светлите ми мисли плетен,
и нявга, легна ли по мрак, ми казват: – Много спиш, Поете!
Орляк светулчици по здрач, се рейват – тихички и дребни,
докарват ме до вик, до плач! – в животеца ми на безхлебник.
Тъй с тях живеем всеки ден – ръбати бисерчета в мида.
Да са ви спомен благ от мен, когато нявга си отида!
25 юний 2024 г. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up