May 24, 2009, 11:58 AM

Подарък 

  Poetry
2636 0 25
сега те нямам
всички думи ми тежат
по-кратка съм
от взетата назаем глътка въздух
и раздробена като пясък
във сянката на някой друг
повярва ли
че през замъглените стъкла
ще можем да отглеждаме
щастливи къщи-
със влюбено наивния им смях
покривките и топлите вечери ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Цветанова All rights reserved.

Random works
: ??:??