Подарък

24 may 2009, 11:58

Poesía

2635 0 25

сега те нямам
всички думи ми тежат
по-кратка съм
от взетата назаем глътка въздух
и раздробена като пясък
във сянката на някой друг
повярва ли
че през замъглените стъкла
ще можем да отглеждаме
щастливи къщи-
със влюбено наивния им смях
покривките и топлите вечери ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Подарък

Искате да прочетете повече?

Propuestas