И аз съм като теб, море, безкрайност
от мигове, копнеещи за брегове.
Духът ми е от слоеве потайност
сред рифове. Такава съм, море!
Когато дойде прилив от тъга,
животът ми е плитката лагуна...
На болката в солената нега
затъвам безнадеждно като шхуна.
Смрача ли се опасно като тебе
сред тътена на святкащите мълнии,
съм неизбежна като жребий
и кълбовидна, от заряд препълнена. ...