ZAGORA (Диана Кънева)
411 485
5 сент. 2012 г., 22:32

Подобие 

  Поэзия » Другая
454 0 4

И аз съм като теб, море, безкрайност

от мигове, копнеещи за брегове.

Духът ми е от слоеве потайност

сред рифове. Такава съм, море!

 

Когато дойде прилив от тъга,

животът ми  е плитката  лагуна...

На болката в солената нега

затъвам безнадеждно като шхуна.                        

 

 

 Смрача ли се опасно като тебе

сред тътена на святкащите мълнии,

съм неизбежна като   жребий

и кълбовидна, от заряд препълнена.

 

 

Измяната роди ли   недоверие,

заровена на самотата в дюните,

се разпилявам в тихо умозрение.

Като луна над теб, море, през юни.

 

 

Но блесна ли на хоризонта  виделеещ,

вкуса на  радостта си опознала,

сирени многозвучно в мене  пеят,

а мойта кръв  аквамаринено изгрява.

 

 

Когато без да има нещо лично,

света напусна,  пътя  извървяла,

ще бъдем с теб далечни и... различни.

 Аз дух ще съм, а ти в прекрасно тяло.

                                     

 

 

                                                       Диана  Загора

 

                                            

© Диана Кънева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много,много ви благодаря за подкрепата.Това за мен е много важно!Бъдете ми живи и здрави и все така мили!
  • Радвам се, че прочетох!
  • Много красиво!.....
    "Аз дух ще съм, а ти в прекрасно тяло."
    Поздравления!
  • Много е красиво - образно..., прекрасни метафори..., изгарящи...!!!
    "Смрача ли се опасно като тебе
    сред тътена на святкащите мълнии,
    съм неизбежна като жребий
    и кълбовидна, от заряд препълнена."
Предложения
: ??:??