От днес броя ги – трийсет броя.
И след последното стихотворение –
наистина ще бъдеш само моя.
С ръце, докосната и вдъхновение...
И ще замлъкне тази гара.
И птиците, моторни. Хората.
А времето ще спре за двама ни,
и няма никога да се повтори...
Ще чакам с трепетно вълнение.
И взор в тълпата от пристигащи.
Без дъх от толкоз нетърпение,
че идвайки не си отиваш... ...