Jul 19, 2019, 6:24 PM
Подпис: Щастлив съм!...
От днес броя ги – трийсет броя.
И след последното стихотворение –
наистина ще бъдеш само моя.
С ръце, докосната и вдъхновение...
И ще замлъкне тази гара.
И птиците, моторни. Хората.
А времето ще спре за двама ни,
и няма никога да се повтори...
Ще чакам с трепетно вълнение.
И взор в тълпата от пристигащи.
Без дъх от толкоз нетърпение,
че идвайки не си отиваш... ...
И след последното стихотворение –
наистина ще бъдеш само моя.
С ръце, докосната и вдъхновение...
И ще замлъкне тази гара.
И птиците, моторни. Хората.
А времето ще спре за двама ни,
и няма никога да се повтори...
Ще чакам с трепетно вълнение.
И взор в тълпата от пристигащи.
Без дъх от толкоз нетърпение,
че идвайки не си отиваш... ...
© Данаил Антонов All rights reserved.
Random works
-
-
I loved the watch on his masculine hand... But the most I liked for his watch was the moment when he...
-
What if we turn into a speck of dust? What if we live beneath the trust? What if we doing the same m...
-
Another page of a story well-written wakes up the gage and the fear within... Another day ......
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
