От днес броя ги – трийсет броя.
И след последното стихотворение –
наистина ще бъдеш само моя.
С ръце, докосната и вдъхновение...
И ще замлъкне тази гара.
И птиците, моторни. Хората.
А времето ще спре за двама ни,
и няма никога да се повтори...
Ще чакам с трепетно вълнение.
И взор в тълпата от пристигащи.
Без дъх от толкоз нетърпение,
че идвайки не си отиваш...
Тогава ще те вкуся с устни.
С ръце ще те обгърна цялата.
Държа те. Няма да те пусна.
Ще стискам нежно и до бяло...
А после само ние ще си знаем.
Светът ще заблести от тази обич.
Животът – толкова нетраен,
за вечност Господ ще помоли...
От днес броя ги, всички дни.
И дойде ли такъв,без стих, написан –
ще хвърля химикалката. На празен лист –
ще се подпиша просто със – Щастлив съм!..
Стихопат.
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados