Все по-мъдър се буди денят,
по-изцъклен и все по-статичен.
Притъпил сетивата за глад,
поносим и изпълнен наднича
като слънце, пробило мъгла,
зад завеса от делнични грижи.
Ще преплува креслива мълва,
на послушник коси ще подстриже.
За молитви е жаден слухът,
за молитви е жална земята.
Помолѝ се, приканва светът.
Измолѝ на мира тишината.