Когато с гръм разцепи се земята
и хиляди светкавици проблясват,
от ужаса побягва тъмнината,
а в нашите души, мечти угасват.
Не го виня, небето се прочиства
и връща си доволно на земята.
Сърцето ми в кипяща кръв подгизва,
а разумът притиска сетивата.
Заслужили сме тая орисия,
на гръмове, огньове и потопи.
И чашата до дъно ще изпием,
подвластни на стихиите сме, роби!