Подвластни на стихиите сме, роби

6 jun 2019, 0:27

Poesía

228 2 1

Когато с гръм разцепи се земята

и хиляди светкавици проблясват,

от ужаса побягва тъмнината,

а в нашите души, мечти угасват.

Не го виня, небето се прочиства

и връща си доволно на земята.

Сърцето ми в кипяща кръв подгизва,

а разумът притиска сетивата.

Заслужили сме тая орисия,

на гръмове, огньове и потопи.

И чашата до дъно ще изпием,

подвластни на стихиите сме, роби!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.