Feb 13, 2009, 10:33 PM

Поет-ка 

  Poetry
455 0 1

Измислям думи и се правя на поет,

в прелитащ тон обагрям нощния разцвет,

една идея, дразнещо ровичкаща,

ми казва бодро-радостно "привет".

 

 

Седя и пиша във омайна тишина,

сама със сребърната песен на нощта,

докато вятър леко чука по прозорците,

и пее за звездите и дъжда.

 

 

За думите просторът ми е тесен,

а полетът за тях е пътят лесен,

те казват, че за влюбения поет

животът е отвлечено чудесен.

© Ангелина Кънчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??