Поет-ка

13 feb 2009, 22:33

Poesía

456 0 1

Измислям думи и се правя на поет,

в прелитащ тон обагрям нощния разцвет,

една идея, дразнещо ровичкаща,

ми казва бодро-радостно "привет".

Седя и пиша във омайна тишина,

сама със сребърната песен на нощта,

докато вятър леко чука по прозорците,

и пее за звездите и дъжда.

За думите просторът ми е тесен,

а полетът за тях е пътят лесен,

те казват, че за влюбения поет

животът е отвлечено чудесен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

nikoia (Офелия-Гертруда)

2009-02-21T22:44:45+02:00

И моят стана малко по-чудесен,след като прочетох това,страхотно е !!