Поетите са чувствителни души.

Дори и да не искат -

родени са с дарба -

попиват болка, радост и

ражда се прекрасен стих.

В мозъка им щъкат,

носят се във вихър думи, рими -

подреждат своя пасианс -

само сядат да записват  красота,

чувства, мисли и романс.

Различни са - добри и лоши.

Все пак живи хора са, нали?

Музите им са различни,

миг и светлини са блеснали,

оставят диря на белия лист.

Отпратили сред ветровете

мисли злочести,

живеят с чисти души.

Короните кичести на тяхното слово

не може никой да разруши.

Те са богатство -проблясъци огнени

в тъмното  бъдеще. Бог над тях да бди!