Поетите са чувствителни души.
Дори и да не искат -
родени са с дарба -
попиват болка, радост и
ражда се прекрасен стих.
В мозъка им щъкат,
носят се във вихър думи, рими -
подреждат своя пасианс -
само сядат да записват красота,
чувства, мисли и романс.
Различни са - добри и лоши.
Все пак живи хора са, нали?
Музите им са различни,
миг и светлини са блеснали,
оставят диря на белия лист.
Отпратили сред ветровете
мисли злочести,
живеят с чисти души.
Короните кичести на тяхното слово
не може никой да разруши.
Те са богатство -проблясъци огнени
в тъмното бъдеще. Бог над тях да бди!
© Василка Ябанджиева Все права защищены