Изпразвам се отново поетично

и капките мастило са по листа. 

Пак пиша натурално, автентично, 

поезия се лее чиста, чиста... 

Във себе си отново съм набрал

емоции, различни мисли, чувства. 

Сам плаши ме количеството материал, 

а Музата ми... си облизва пръстта... 

И спуска устните по него и ги вдига - 

Решила е... докрай да ме изцеди... 

Започнах стих, а ражда се тук книга, 

макар и с доста грешки в словореда... 

       *****

И пак скандал - как се чете това - 

пристига модераторът да трие... 

Ма не ми пука, тука е Любимата жена, 

и път към нея вдъхновено ще открия! 

04.11.2020.