Изпразвам се отново поетично
и капките мастило са по листа.
Пак пиша натурално, автентично,
поезия се лее чиста, чиста...
Във себе си отново съм набрал
емоции, различни мисли, чувства.
Сам плаши ме количеството материал,
а Музата ми... си облизва пръстта...
И спуска устните по него и ги вдига -
Решила е... докрай да ме изцеди...
Започнах стих, а ражда се тук книга,
макар и с доста грешки в словореда...
*****
И пак скандал - как се чете това -
пристига модераторът да трие...
Ма не ми пука, тука е Любимата жена,
и път към нея вдъхновено ще открия!
04.11.2020.
© Георги Каменов Todos los derechos reservados