Dec 2, 2019, 8:38 AM

Поетично раздвоение 

  Poetry » Love
818 12 15
Луната реже късчета небе,
звездите ги посипват с мека скрежност.
И колко млечен път да изгребе,
за да засипе самотата с нежност?
От хладината на избягал сън,
разполовена чувствам се, обрана...
И ме примамва здрачина навън –
замръзнал, в лавата на вик, вулкан е...
Звездите се топят от изгрев блед,
Луната си прибира вече сърпа,
сънят е още по-далекоглед,
копринен шев сърцето ми придърпва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Сърповидната луна
погледа ми прикова,
здрач се спусна над града
и прихлупи го нощта.
Високосна самота ...
  609  10 
Random works
: ??:??